РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Биография: Любен Каравелов

Дата на публикуване: 11:48 ч. / 07.11.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
4472
Любен Стойчев Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица. Израства в семейство на бегликчия. Учи в родния си град (1841-1850) в килийното училище и в двукласното училище на Найден Геров, в гръцкото училище (1850-1852) и в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1852-1854) в Пловдив.
Биография: Любен Каравелов
Биография: Любен Каравелов
Снимка © DFA
На бюрото

"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!", пише в "Българи от старо време" Любен Каравелов.

Бенжамен Сток получи френската литературна награда "Флор" за дебютния си роман "Марк", съобщи АФП. 

Награденият роман представлява критика на конспирационизма. Лауреатът получи 11 гласа срещу 1 за Джой Маждалани по време на гласуването в кафене "Флор" - сладкарница в квартал Сен-Жермен-де-Пре. 

Наградата "Флор" е учредена през 1994 г. от писателя Фредерик Бегбеде и от управителката на кафенето Карол Кретиено. Двамата учредители са в журито и до днес. "Флор" отличава "млади обещаващи автори с оригинален талант". 

Награденият получава 6150 евро и една чаша вино "Пули-Фюме". Виното се полага на лауреата всеки ден в рамките на една година. Чашата е гравирана с името на лауреата. 

"Марк" е издаден от издателство "Рю Фроментен". Бенжамен Сток е на 36 години и работи в областта на комуникациите на екологичния сектор. 

Книгата-албум „120 години 34-ти пехотен троянски полк“ на д-р Дочо Николов беше представена в Троян. 

Книжното издание е плод на шестмесечен труд на автора и проследява историята на полка от неговото сформиране до окончателното му разформироване през 1946 г.

„Мотивацията за създаване на книгата са хилядите загинали български войници и офицери, хилядите забравени или останали инвалиди в името на това България да бъде свободна и обединена. Най-малкото, което можем да направим, е да запазим спомена за тях и техния дух и да го предадем на идните поколения“, каза д-р Николов. 

Тази година се навършват 120 години от сформирането на полка, в който са участвали войници от днешните общини Ловеч, Троян, Априлци, Летница и Угърчин, припомни той. 

В книгата - албум са показани само снимки и документи, които до момента не са из

Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. Долу са тиганите, солта и пералнята. В мазето са плъховете, на първия етаж са сметките, на втория – мечтите. Думите са на актьора и писател Вели Чаушев.

Той е от Златоград. Завършва педагогическо училище и работи една година като учител. Съдбовната му среща с Апостол Карамитев го насочва към актьорската професия. Завършва Висшия институт за театрално изкуство и през 1958 г. е разпределен да играе в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково.

На въпрос „Имате ли мечта?“, отговаря: „Голяма! Да мина по улица, по която няма ръка, проте

Снимка на седем съпруги и двама съпрузи на лидерите на страните партньори на Украйна, почетни гости на Четвъртата среща на върха на първите дами и джентълмени, основана от първата дама Олена Зеленска, украси корицата на украинското издание на списание "Ел", съобщи Укринформ.

Това се случва за първи път в историята не само на украинското, но и на световните издания от семейството на ELLE.

Темата на тазгодишната среща на върха, която се проведе в Киев през септември, беше безопасността на децата.

"Въпреки че войната продължава и остава най-голямата болка за украинците, Украйна не е съсредоточена само върху себе си, а търси нови решения за справяне с глобалните заплахи. Ето защо за това издание нашите гости дадоха ексклузивни интервюта, в които разказаха за значението на подобни инициативи като глобалната платформа на Срещата на върха на първите дами и джентълмени

Българският зоолог, спелеолог и политик проф. Петър Берон представи във Велико Търново книгите си от поредицата „С Петър Берон по света“.

Срещата се проведе в Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ и продължи близо два часа. Проф. Берон гостува в града и по случай тържеството във връзка с 200-годишнината от рождението на патрона на училището, чиито родственик е той.

В началото проф. Петър Берон разказа как през 1975 година е поканен да бъде биолог в 5-месечна английска експедиция в Нова Гвинея, с което започват и обиколките му по света. Там откриват около 200 нови пещери, сред които е и най-дългата в южното полукълбо по онова време, както и непознати видове животни. После в продължение на 3 години пребивава в Западна Африка – Нигерия, Конго, Камерун, Того и Бенин. Всичко това е описано в първите му две книги от поредицата &b

Любен Каравелов е поет, писател, обществено-политически и книжовен деец, и революционер (1834-1879).

Любен Стойчев Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица. Израства в семейство на бегликчия. Учи в родния си град (1841-1850) в килийното училище и в двукласното училище на Найден Геров, в гръцкото училище (1850-1852) и в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1852-1854) в Пловдив.

В нея се отбелязва, че Каравелов пътува заедно с баща си по търговските му дела из българските земи и Сърбия, събира много впечатления за положението на народа, за неговия бит и нрави, които по-късно намират отражение в творчеството му. Отрано той осъзнава националната общност на българите, нетърпимото им положение в условията на разпадащата се Османска империя и необходимостта от отхвърляне на чуждото владичество. През юни 1857 г., с помощта на Найден Геров, заминава за Русия, за да продължи образованието си. Неуспял да постъпи във военно училище, посещава лекции в Историко-филологическия факултет на Московския университет като доброволен слушател. В Москва се свързва с известни славянофили - учени и политици: Михаил Погодин, Нил Попов, Иван Аксаков, Александър Рачински и други. С тяхно съдействие получава материална подкрепа за следването си.

В Москва Любен Каравелов пише и отпечатва първите си разкази и повести

През 1859 г. Любен Каравелов става един от организаторите на дружеството на българските студенти в Москва „Братски труд“ и от 1860 до 1862 г. участва в редактирането на неговото списание „Братски труд“. През 1861-1862 г. замисля да основе тайна българска патриотична организация („общество“) в Белград, официално с просветно-културни задачи, но фактически с политическа цел за подготовка на въстание в България. Заедно с руския революционер Иван Прижов изработва проект за създаването на организацията.

От началото на 60-те години на 19-и век започва да сътрудничи на руския периодичен печат по въпросите на освободителните борби на южните славяни, публикува и критически оценки за развитието на южнославянската литература. Заедно с Прижов подготвя и сборник от български фолклорни материали - „Паметници на народния бит на българите“ (1861). В Москва пише и отпечатва първите си разкази и повести, обединени по-късно в сборника „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (1868). С публицистиката и литературното си творчество Каравелов допринася за запознаване на руската общественост с положението на българите, със стремежа им към свобода, показва историческата отживялост на османското владичество и зависимостта на българите от Цариградската патриаршия, поддържа революционната линия на Георги С. Раковски.

Подозренията на царската полиция за връзките му с руските революционери, подемът в освободителното движение на Балканите през 1866-1867 г., както и страстното му желание да участва непосредствено в освободително движение на българския народ стават причина в началото на 1867 г. да напусне Русия. Установява се в Белград като дописник на руските вестници „Голос“ и „Московские ведомости“. Влиза в средите на българската революционна емиграция и на напредничавата организация Обединена сръбска омладина, с чиито представители установява връзки още в Русия. Заедно с революционно настроените членове на Омладинската организация в Русия „Сръбска община“ замисля организирането на въстание на Балканите, включително и в България. През пролетта на 1867 г. Каравелов създава Българския революционен комитет в Белград със задача да подготви чети на сръбска територия, които да се включат в евентуално българско въстание. Той изработва наредба-устав на комитета в духа на революционната идеология и тактика на Раковски. Заедно с членовете на комитета подготвя българска чета от 600 души, влиза в преговори със сръбското правителство и прави опит да я прехвърли през сръбско-турската граница в Северозападна България. Този опит е осуетен от сръбските и турските власти. Каравелов подлага на остра критика политиката на Сърбия, поради което е екстерниран през ноември 1867 г. в Нови Сад (Австро-Унгария). Там той продължава публицистичната и литературната си дейност, като още по-тясно се свързва със сръбското Омладинско движение.

През юни 1868 г. е арестуван по обвинение в съучастие в организираното от дейци на Омладината покушение срещу сръбския княз Михаил Обренович (1823-1868) и в остра критика на политиката на Сърбия. Остава в затвора в Будапеща до 4 януари 1869 г., където пише „Мои братя“ - обръщение към българските патриоти с програмен характер, което е публикувано по-късно във в. „Народност“. По-късно описва преживяванията си в затвора в книгата „Из мъртвия дом“ (1871 г. на сръбски език; 1938 г. на български език, посмъртно).

През 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет

През май 1869 г. Любен Каравелов се установява в Букурещ. Там той е поканен от дейците на Добродетелната дружина да поеме редактирането на в. „Отечество“. При подготовката на първия брой възниква идеен конфликт с издателите и Каравелов отказва да им сътрудничи. От 7 ноември 1869 г. издава свой революционен вестник - „Свобода“, който от 1873 г. продължава под името „Независимост“. От 1872 г. пръв помощник на Каравелов в списването на вестника е Христо Ботев.

През есента на 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет (БРЦК). Той изготвя първите програмни документи на комитета, в които застъпва идеята за освобождение на България чрез революционни средства. Той защитава изграждането на демократично общество, в което ще се гарантират гражданските права на всички. По това време издава „Програма на Българския революционен комитет“ (пролетта на 1870) и брошурата „Български глас“ (есента на 1870), където разработва основните принципи, задачи и цели на организацията. На Общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872) Любен Каравелов е избран за председател на комитета. Той ръководи външния център на БРЦК в тясна връзка с Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски.

След гибелта на Левски и разгрома на Вътрешната революционна организация той продължава да ръководи БРЦК, но преживява тежки огорчения и разочарования. През 1874 г. спира издаването на вестник „Независимост“ - орган на БРЦК. Под ръководството на Каравелов се организират три общи събрания на БРЦК (11-12 май 1873 г.; 20-21 август 1874 г.; 26 декември 1874 г.). На събранието на 26 декември 1874 г. между Каравелов и Ботев възниква сериозен идеен спор, прераснал по-късно в открита вражда. От януари 1875 г. Каравелов започва да издава списание „Знание“, чрез което популяризира напредничави идеи, материалистически възгледи, публикува художествени и фолклорни произведения.

Постепенно Каравелов се оттегля от активна политическа дейност, той е критикуван остро от младото поколение емигранти, заради преустановяването на революционния вестник и напуска БРЦК през лятото на 1875 г., но не остава настрана от подготовката на Априлското въстание (1876).

Той участва в преговорите на революционната емиграция в Румъния и вътрешните дейци със сръбското правителство за координиране на българското въстание и подготвяната от сръбското правителство война с Османската империя, работи за организирането на български доброволчески части в тази война, посреща възторжено обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и съдейства на руската армия.

През лятото на 1878 г. се завръща в България. Любен Каравелов участва дейно в обществения живот отначало в Търново, а по-късно в Русе. Продължава издаването на списание „Знание“. Замисля ново обществено-литературно издание „Начало“, но здравословното му състояние се влошава.

Любен Каравелов умира на 21 януари 1879 г. в Русе.

Каравелов е автор на много публицистични и художествени творби

Любен Каравелов създава значителни публицистични и художествени произведения. Публицистиката на Каравелов е изпълнена с богато съдържание, тя отразява народния живот, засяга политически, социални и културни проблеми. Голямо значение имат неговите фейлетони, печатани под заглавието „Знаеш ли ти кои сме?“ в сътрудничество с Христо Ботев. С остро сатирично перо Каравелов критикува политическото и духовното безправие, слабостите и пороците в българския културен и литературен живот, фалшивия патриотизъм, алчността и парвенющината на забогатялата българска емиграция, нейната консервативност и неискреното отношение към борбата за народно освобождение, посредствените литературни творби, просветителските схващания на някои книжовници.

Първият разказ на Любен Каравелов е „Атаман болгарских разбойников“ (1860, на български език под заглавие „Войвода“). През 1868 г. издава в Москва сборник повести и разкази „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (на руски език). В сборника помества и пътеписите си „Из записките на българина“ (1867, на руски език; 1930, на български език под заглавие „Записки за България и за българите“). Пише разкази и повести със сюжети от живота на съвременните българи, изпълнени с уважение към нравите и бита им, рисува сцени на социална и политическа неправда - „Неда“ (1861, на руски език; 1872, на български език), „Сирото семейство“ (1862, на руски език; 1869, на български език), „Турски паша“ (1866, на руски език; 1871, на български език). Каравелов критикува поддръжниците на поробителите в - „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), консерватизма в обществените и битовите отношения - „Българи от старо време“ (1867, на руски език; 1872, на български език), вярва в революционните сили на народа - „Дончо“ (1864, на руски език; 1870, на български език), „Богатият сиромах“ (1873).

По време на пребиваването си в Сърбия Каравелов написва и издава повести и разкази със сюжети от съвременния сръбски живот - „Крива ли е съдбата?“ (1868, на сръбски език; 1888, на български език, посмъртно), „Сока“ (1869, на сръбски език; 1965, на български език) и „Горчива съдба“ (1869, на сръбски език).

Най-интензивно и целенасочено е творческото развитие на Каравелов в Букурещ. Там той написва и публикува повестите: „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), „Богатият сиромах“ (1973), „Три картини от българския живот. Маминото детенце. Извънреден родолюбец. Прогресист“ (1874), „Ще ли им се върне?“ (1876, публикувано 1878), „Децата не приличат на бащите си“ (1876-1878), трилогията „Отмъщение“, „После отмъщение“ и „Тука му е краят“ (1873-1874), драмата „Хаджи Димитър Ясенов“ (1872), стихотворения и критически статии.

Стихотворното творчество на Каравелов носи белезите на непосредствените емоции на големия революционер и патриот, който опоетизира родната природа, възвеличава борбата за отхвърляне на вековния гнет, възпява народното единство, чувствата на обич и тъга на емигранта по родния край. Някои от стихотворенията му се приемат и пеят като народни песни - „Хубава си, моя горо“, „Пролет дойде“, „Стара планина“ и други. Съставя сборниците „Паметници на народния бит на българите“ (3000 пословици, поговорки, народни приказки, народни имена и други) и „Български народни песни“. Издава поредицата „Детска библиотека“ - пет книги под общо заглавие „Разкази за старовременните хора“ (1873-1874). Пише драми и пътеписи, автор е на библиографски трудове.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си. Творческата вечер събра десетки майстори на писаното слово, малки и големи почитатели на литератур ...
Вижте също
Ако една книга не съдържа важните екзистенциални въпроси за човека, тогава това не е литература, а е четиво. Четивото е за занимание, но голямата литература задава тези в ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
С филателно издание, марка и пощенски печат отбелязват рождението на Цветан Цеков – Карандаш
Пощенско-филателно издание на тема „100 години от рождението на Цветан Цеков – Карандаш“ – една пощенска марка и специален пощенски печат, ще бъде пуснато в употреба на 22 ноември в галерия „Академия“. Това съобщават от Наци ...
Добрина Маркова
На бюрото
Валентина Петкова събира в книга 55 истории от авторската си рубрика „Двама в люлката“
Журналистката Валентина Петкова събира 55 истории от авторската си рубрика „Двама в люлката“ в нова книга. Това съобщават издателите от „Изток запад“. По думите им в тома „55 изповеди за любовта. Двама в люлката“ са включен ...
Ангелина Липчева
Детския отдел на библиотека „Петко Р. Славейков“ започна поредица от 12 ежемесечни тематични четения
Ангелина Липчева
На бюрото
Даниел Фокас: В средните векове животинските образи са се срещали навсякъде
В новата си книга Даниел Фокас систематизира внушителен брой паметници със зооморфни изображения на територията на България от периода XI – XIV век. Това е казала доц. д-р Вихра Баева по време на представянето на изданието „Изображенията на животни ...
Валери Генков
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Дезинформационни наративи: Ромската общност с носталгия към социалистическия строй в България
Един от популярните дезинформационни наративи сред ромската общност е носталгията към социалистическия строй в България. Това гласи проучване „Роми и дезинформация“, което бе представено днес в рамките на работилница, организирана от Асоциацията на ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
НИМ представя в издание 103 рисувани съда, открити при разкопките на античната Аполония Понтика
Общо 103 рисувани съда, открити при разкопките на некропола на античната Аполония Понтика през 90-те години, са изследвани в нова книга на д-р Любава Конова. Томът ще има представяне на 27 ноември в Националния исторически музей (НИМ), съобщават организаторите ...
Ангелина Липчева
На бюрото
С филателно издание, марка и пощенски печат отбелязват рождението на Цветан Цеков – Карандаш
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Доц. д-р Христо Гьошев: Поставяме въпроса за актуалната значимост на херменевтиката
Валери Генков
Център за книгата и департамент „Философия и социология“ на Нов български университет (НБУ) представят сборника „Векът на херменевтиката“ (съставителство, предговор и научна редакция на Христо Гьошев) - на 26 ноември, в книжарницата на корпус I в НБУ, съобщиха от екипа на висшето училище. Събитието е с модератор д-р Владимир Маринов , а участници са почетен проф. д-р Васил ...
Авторът и перото
Пърсивал Евърет и Джейсън де Леон спечелиха американската Национална литературна награда
Добрина Маркова
Литературен обзор
Волейболистът Владимир Николов описва живота си в книгата „Високо“. Върху автобиогр ...
Начало На бюрото

Биография: Любен Каравелов

11:48 ч. / 07.11.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
4472
Биография: Любен Каравелов
Биография: Любен Каравелов
Снимка © DFA
На бюрото

"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!", пише в "Българи от старо време" Любен Каравелов.

Бенжамен Сток получи френската литературна награда "Флор" за дебютния си роман "Марк", съобщи АФП. 

Награденият роман представлява критика на конспирационизма. Лауреатът получи 11 гласа срещу 1 за Джой Маждалани по време на гласуването в кафене "Флор" - сладкарница в квартал Сен-Жермен-де-Пре. 

Наградата "Флор" е учредена през 1994 г. от писателя Фредерик Бегбеде и от управителката на кафенето Карол Кретиено. Двамата учредители са в журито и до днес. "Флор" отличава "млади обещаващи автори с оригинален талант". 

Награденият получава 6150 евро и една чаша вино "Пули-Фюме". Виното се полага на лауреата всеки ден в рамките на една година. Чашата е гравирана с името на лауреата. 

"Марк" е издаден от издателство "Рю Фроментен". Бенжамен Сток е на 36 години и работи в областта на комуникациите на екологичния сектор. 

Книгата-албум „120 години 34-ти пехотен троянски полк“ на д-р Дочо Николов беше представена в Троян. 

Книжното издание е плод на шестмесечен труд на автора и проследява историята на полка от неговото сформиране до окончателното му разформироване през 1946 г.

„Мотивацията за създаване на книгата са хилядите загинали български войници и офицери, хилядите забравени или останали инвалиди в името на това България да бъде свободна и обединена. Най-малкото, което можем да направим, е да запазим спомена за тях и техния дух и да го предадем на идните поколения“, каза д-р Николов. 

Тази година се навършват 120 години от сформирането на полка, в който са участвали войници от днешните общини Ловеч, Троян, Априлци, Летница и Угърчин, припомни той. 

В книгата - албум са показани само снимки и документи, които до момента не са из

Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. Долу са тиганите, солта и пералнята. В мазето са плъховете, на първия етаж са сметките, на втория – мечтите. Думите са на актьора и писател Вели Чаушев.

Той е от Златоград. Завършва педагогическо училище и работи една година като учител. Съдбовната му среща с Апостол Карамитев го насочва към актьорската професия. Завършва Висшия институт за театрално изкуство и през 1958 г. е разпределен да играе в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково.

На въпрос „Имате ли мечта?“, отговаря: „Голяма! Да мина по улица, по която няма ръка, проте

Снимка на седем съпруги и двама съпрузи на лидерите на страните партньори на Украйна, почетни гости на Четвъртата среща на върха на първите дами и джентълмени, основана от първата дама Олена Зеленска, украси корицата на украинското издание на списание "Ел", съобщи Укринформ.

Това се случва за първи път в историята не само на украинското, но и на световните издания от семейството на ELLE.

Темата на тазгодишната среща на върха, която се проведе в Киев през септември, беше безопасността на децата.

"Въпреки че войната продължава и остава най-голямата болка за украинците, Украйна не е съсредоточена само върху себе си, а търси нови решения за справяне с глобалните заплахи. Ето защо за това издание нашите гости дадоха ексклузивни интервюта, в които разказаха за значението на подобни инициативи като глобалната платформа на Срещата на върха на първите дами и джентълмени

Българският зоолог, спелеолог и политик проф. Петър Берон представи във Велико Търново книгите си от поредицата „С Петър Берон по света“.

Срещата се проведе в Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ и продължи близо два часа. Проф. Берон гостува в града и по случай тържеството във връзка с 200-годишнината от рождението на патрона на училището, чиито родственик е той.

В началото проф. Петър Берон разказа как през 1975 година е поканен да бъде биолог в 5-месечна английска експедиция в Нова Гвинея, с което започват и обиколките му по света. Там откриват около 200 нови пещери, сред които е и най-дългата в южното полукълбо по онова време, както и непознати видове животни. После в продължение на 3 години пребивава в Западна Африка – Нигерия, Конго, Камерун, Того и Бенин. Всичко това е описано в първите му две книги от поредицата &b

Любен Каравелов е поет, писател, обществено-политически и книжовен деец, и революционер (1834-1879).

Любен Стойчев Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица. Израства в семейство на бегликчия. Учи в родния си град (1841-1850) в килийното училище и в двукласното училище на Найден Геров, в гръцкото училище (1850-1852) и в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1852-1854) в Пловдив.

В нея се отбелязва, че Каравелов пътува заедно с баща си по търговските му дела из българските земи и Сърбия, събира много впечатления за положението на народа, за неговия бит и нрави, които по-късно намират отражение в творчеството му. Отрано той осъзнава националната общност на българите, нетърпимото им положение в условията на разпадащата се Османска империя и необходимостта от отхвърляне на чуждото владичество. През юни 1857 г., с помощта на Найден Геров, заминава за Русия, за да продължи образованието си. Неуспял да постъпи във военно училище, посещава лекции в Историко-филологическия факултет на Московския университет като доброволен слушател. В Москва се свързва с известни славянофили - учени и политици: Михаил Погодин, Нил Попов, Иван Аксаков, Александър Рачински и други. С тяхно съдействие получава материална подкрепа за следването си.

В Москва Любен Каравелов пише и отпечатва първите си разкази и повести

През 1859 г. Любен Каравелов става един от организаторите на дружеството на българските студенти в Москва „Братски труд“ и от 1860 до 1862 г. участва в редактирането на неговото списание „Братски труд“. През 1861-1862 г. замисля да основе тайна българска патриотична организация („общество“) в Белград, официално с просветно-културни задачи, но фактически с политическа цел за подготовка на въстание в България. Заедно с руския революционер Иван Прижов изработва проект за създаването на организацията.

От началото на 60-те години на 19-и век започва да сътрудничи на руския периодичен печат по въпросите на освободителните борби на южните славяни, публикува и критически оценки за развитието на южнославянската литература. Заедно с Прижов подготвя и сборник от български фолклорни материали - „Паметници на народния бит на българите“ (1861). В Москва пише и отпечатва първите си разкази и повести, обединени по-късно в сборника „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (1868). С публицистиката и литературното си творчество Каравелов допринася за запознаване на руската общественост с положението на българите, със стремежа им към свобода, показва историческата отживялост на османското владичество и зависимостта на българите от Цариградската патриаршия, поддържа революционната линия на Георги С. Раковски.

Подозренията на царската полиция за връзките му с руските революционери, подемът в освободителното движение на Балканите през 1866-1867 г., както и страстното му желание да участва непосредствено в освободително движение на българския народ стават причина в началото на 1867 г. да напусне Русия. Установява се в Белград като дописник на руските вестници „Голос“ и „Московские ведомости“. Влиза в средите на българската революционна емиграция и на напредничавата организация Обединена сръбска омладина, с чиито представители установява връзки още в Русия. Заедно с революционно настроените членове на Омладинската организация в Русия „Сръбска община“ замисля организирането на въстание на Балканите, включително и в България. През пролетта на 1867 г. Каравелов създава Българския революционен комитет в Белград със задача да подготви чети на сръбска територия, които да се включат в евентуално българско въстание. Той изработва наредба-устав на комитета в духа на революционната идеология и тактика на Раковски. Заедно с членовете на комитета подготвя българска чета от 600 души, влиза в преговори със сръбското правителство и прави опит да я прехвърли през сръбско-турската граница в Северозападна България. Този опит е осуетен от сръбските и турските власти. Каравелов подлага на остра критика политиката на Сърбия, поради което е екстерниран през ноември 1867 г. в Нови Сад (Австро-Унгария). Там той продължава публицистичната и литературната си дейност, като още по-тясно се свързва със сръбското Омладинско движение.

През юни 1868 г. е арестуван по обвинение в съучастие в организираното от дейци на Омладината покушение срещу сръбския княз Михаил Обренович (1823-1868) и в остра критика на политиката на Сърбия. Остава в затвора в Будапеща до 4 януари 1869 г., където пише „Мои братя“ - обръщение към българските патриоти с програмен характер, което е публикувано по-късно във в. „Народност“. По-късно описва преживяванията си в затвора в книгата „Из мъртвия дом“ (1871 г. на сръбски език; 1938 г. на български език, посмъртно).

През 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет

През май 1869 г. Любен Каравелов се установява в Букурещ. Там той е поканен от дейците на Добродетелната дружина да поеме редактирането на в. „Отечество“. При подготовката на първия брой възниква идеен конфликт с издателите и Каравелов отказва да им сътрудничи. От 7 ноември 1869 г. издава свой революционен вестник - „Свобода“, който от 1873 г. продължава под името „Независимост“. От 1872 г. пръв помощник на Каравелов в списването на вестника е Христо Ботев.

През есента на 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет (БРЦК). Той изготвя първите програмни документи на комитета, в които застъпва идеята за освобождение на България чрез революционни средства. Той защитава изграждането на демократично общество, в което ще се гарантират гражданските права на всички. По това време издава „Програма на Българския революционен комитет“ (пролетта на 1870) и брошурата „Български глас“ (есента на 1870), където разработва основните принципи, задачи и цели на организацията. На Общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872) Любен Каравелов е избран за председател на комитета. Той ръководи външния център на БРЦК в тясна връзка с Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски.

След гибелта на Левски и разгрома на Вътрешната революционна организация той продължава да ръководи БРЦК, но преживява тежки огорчения и разочарования. През 1874 г. спира издаването на вестник „Независимост“ - орган на БРЦК. Под ръководството на Каравелов се организират три общи събрания на БРЦК (11-12 май 1873 г.; 20-21 август 1874 г.; 26 декември 1874 г.). На събранието на 26 декември 1874 г. между Каравелов и Ботев възниква сериозен идеен спор, прераснал по-късно в открита вражда. От януари 1875 г. Каравелов започва да издава списание „Знание“, чрез което популяризира напредничави идеи, материалистически възгледи, публикува художествени и фолклорни произведения.

Постепенно Каравелов се оттегля от активна политическа дейност, той е критикуван остро от младото поколение емигранти, заради преустановяването на революционния вестник и напуска БРЦК през лятото на 1875 г., но не остава настрана от подготовката на Априлското въстание (1876).

Той участва в преговорите на революционната емиграция в Румъния и вътрешните дейци със сръбското правителство за координиране на българското въстание и подготвяната от сръбското правителство война с Османската империя, работи за организирането на български доброволчески части в тази война, посреща възторжено обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и съдейства на руската армия.

През лятото на 1878 г. се завръща в България. Любен Каравелов участва дейно в обществения живот отначало в Търново, а по-късно в Русе. Продължава издаването на списание „Знание“. Замисля ново обществено-литературно издание „Начало“, но здравословното му състояние се влошава.

Любен Каравелов умира на 21 януари 1879 г. в Русе.

Каравелов е автор на много публицистични и художествени творби

Любен Каравелов създава значителни публицистични и художествени произведения. Публицистиката на Каравелов е изпълнена с богато съдържание, тя отразява народния живот, засяга политически, социални и културни проблеми. Голямо значение имат неговите фейлетони, печатани под заглавието „Знаеш ли ти кои сме?“ в сътрудничество с Христо Ботев. С остро сатирично перо Каравелов критикува политическото и духовното безправие, слабостите и пороците в българския културен и литературен живот, фалшивия патриотизъм, алчността и парвенющината на забогатялата българска емиграция, нейната консервативност и неискреното отношение към борбата за народно освобождение, посредствените литературни творби, просветителските схващания на някои книжовници.

Първият разказ на Любен Каравелов е „Атаман болгарских разбойников“ (1860, на български език под заглавие „Войвода“). През 1868 г. издава в Москва сборник повести и разкази „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (на руски език). В сборника помества и пътеписите си „Из записките на българина“ (1867, на руски език; 1930, на български език под заглавие „Записки за България и за българите“). Пише разкази и повести със сюжети от живота на съвременните българи, изпълнени с уважение към нравите и бита им, рисува сцени на социална и политическа неправда - „Неда“ (1861, на руски език; 1872, на български език), „Сирото семейство“ (1862, на руски език; 1869, на български език), „Турски паша“ (1866, на руски език; 1871, на български език). Каравелов критикува поддръжниците на поробителите в - „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), консерватизма в обществените и битовите отношения - „Българи от старо време“ (1867, на руски език; 1872, на български език), вярва в революционните сили на народа - „Дончо“ (1864, на руски език; 1870, на български език), „Богатият сиромах“ (1873).

По време на пребиваването си в Сърбия Каравелов написва и издава повести и разкази със сюжети от съвременния сръбски живот - „Крива ли е съдбата?“ (1868, на сръбски език; 1888, на български език, посмъртно), „Сока“ (1869, на сръбски език; 1965, на български език) и „Горчива съдба“ (1869, на сръбски език).

Най-интензивно и целенасочено е творческото развитие на Каравелов в Букурещ. Там той написва и публикува повестите: „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), „Богатият сиромах“ (1973), „Три картини от българския живот. Маминото детенце. Извънреден родолюбец. Прогресист“ (1874), „Ще ли им се върне?“ (1876, публикувано 1878), „Децата не приличат на бащите си“ (1876-1878), трилогията „Отмъщение“, „После отмъщение“ и „Тука му е краят“ (1873-1874), драмата „Хаджи Димитър Ясенов“ (1872), стихотворения и критически статии.

Стихотворното творчество на Каравелов носи белезите на непосредствените емоции на големия революционер и патриот, който опоетизира родната природа, възвеличава борбата за отхвърляне на вековния гнет, възпява народното единство, чувствата на обич и тъга на емигранта по родния край. Някои от стихотворенията му се приемат и пеят като народни песни - „Хубава си, моя горо“, „Пролет дойде“, „Стара планина“ и други. Съставя сборниците „Паметници на народния бит на българите“ (3000 пословици, поговорки, народни приказки, народни имена и други) и „Български народни песни“. Издава поредицата „Детска библиотека“ - пет книги под общо заглавие „Разкази за старовременните хора“ (1873-1874). Пише драми и пътеписи, автор е на библиографски трудове.

Още от рубриката
На бюрото
С филателно издание, марка и пощенски печат отбелязват рождението на Цветан Цеков – Карандаш
Добрина Маркова
На бюрото
Валентина Петкова събира в книга 55 истории от авторската си рубрика „Двама в люлката“
Ангелина Липчева
На бюрото
Детския отдел на библиотека „Петко Р. Славейков“ започна поредица от 12 ежемесечни тематични четения
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Николай Табаков: Ако една книга не съдържа екзистенциалните въпроси за човека - това не е литература, а е четиво
Ангелина Липчева
Ако една книга не съдържа важните екзистенциални въпроси за човека, тогава това не е литература, а е четиво. Четивото е за занимание, но голямата литература задава тези в ...
Литературен обзор
Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО
Добрина Маркова
Литературен обзор
Дезинформационни наративи: Ромската общност с носталгия към социалистическия строй в България
Добрина Маркова
Авторът и перото
НИМ представя в издание 103 рисувани съда, открити при разкопките на античната Аполония Понтика
Ангелина Липчева
На бюрото
С филателно издание, марка и пощенски печат отбелязват рождението на Цветан Цеков – Карандаш
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Доц. д-р Христо Гьошев: Поставяме въпроса за актуалната значимост на херменевтиката
Валери Генков
Авторът и перото
Пърсивал Евърет и Джейсън де Леон спечелиха американската Национална литературна награда
Добрина Маркова
На бюрото
Валентина Петкова събира в книга 55 истории от авторската си рубрика „Двама в люлката“
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Владимир Николов: Пътят към върха е проза
Добрина Маркова
На бюрото
Детския отдел на библиотека „Петко Р. Славейков“ започна поредица от 12 ежемесечни тематични четения
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Новосформираният библиотечен клуб по история „Клио” посвети среща на родопските будители
Ангелина Липчева
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Мрачният капан на линейността
„Безсъдбовност" – първата книга на унгарския писател Имре Кертес от трилогията му за Холокоста, ще има представяне на 27 ноември в институт „Лист“, съобщават организаторите.  По думите им това е най-известният роман на автора, отл ...
Избрано
Вера Маркова представя своя книга-проучване придружено с лекция
Авторката Вера Маркова ще представи книгата си "Менструация от А до Я" на специално събитие в Дом на писателя в Бургас на 4 декември, информира тя в свое съобщение до медиите. Представянето ще бъде придружено с лекция за женското здраве и опазването на природ ...
Река Марица, като водната магистрала на Южна България в периода 15-19 век
Ако сте поропуснали
Близо 300 000 българи участваха във втория Ден на четенето
Близо 300 000 българи от страната и чужбина са се записали за участие във втория Ден на четенето, който се състоя на 15 ноември, съобщават инициаторите. Празникът е бил отбелязан в 1078 училища, 238 библиотеки и читалища, 438 детски градини, близо 30 българск ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.